Макар индивидуалната оценка да е много важна за училищата, тя не е в духа на проекта, но може да се опитаме да разберем как можем да оценим цялостното въздействие на “приказките” върху класа ученици, за да видим дали е постигнато положително въздействие върху нивото на уменията и самочувствието.
ВЪЗРАСТ:5-11 години
ЗАЩО Е ВАЖНО?
Оценката е важна, за да можем да вземем предвид цялостното въздействие на сесиите върху развитието и самочувствието на учениците, когато използват техните умения за говорене пред публика.
Оценката на цялостното въздействие ще се извършва чрез наблюдения на поведението и връзката между учениците в групата. Връзката между ученика, който разказва, с публиката също е много важна. Една от основните цели на този проект е да насърчи младите ученици да развият говорните си умения, но също така и да бъдат спокойни, когато говорят пред други хора.
ОБЩА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Като обща оценка, учителят може да води дневник на общото ниво на говорни умения на всеки ученик, с бележки (не на думи, а като се вземат предвид наблюденията) по определени критерии:
– Владеене
– Богатство на речника
– Ритъм
– Доверие
– Структура на дискурс
– Структура и сложност на сюжета
– Сложност на изреченията и граматиката
– Артикулацията
Други интересни критерии са:
– Колко ученици са пожелали да разкажат една история?
– Учениците, които преди това не са искали да участват в нея, участват ли сега?
– В други класове има ли разлика в броя на учениците, които вдигат ръка, за да отговарят устно на въпрос?
– Има ли положително въздействие в “езиковите” курсове ( такива като гладко четене на текстове, по-сложни писмени структури и др.)
– Има ли въздействие върху общото самочувствие на учениците?
Може би би ще е интересно да попитаме родителите дали са забелязали разлика в поведението на ученика у дома? Също така: Разказва ли си приказки у дома или на приятелите си извън времето за разказване в клас?
Всички тези елементи могат да бъдат индикатори за положително въздействие времето за истории върху учениците, както като цяло, така и поотделно.
ИНСТРУМЕНТИ ЗА САМООЦЕНКА И МОТИВАЦИЯ:
Мотивацията да разказват истории е много важна, за да има по-голямо положително въздействие. В тази конкретна ситуация, когато се иска автоматично оценяване, е важно учениците да се чувстват като че ли това е друга игра, а не формална оценка. Идеята е да се запази времето за разказване на истории като свободно пространство, където учениците не се чувстват притискани да се представят за точки, но не се колебайте да експериментирате с разказването. Ето няколко съвета как да направите авто-оценката забавна и интересна за учениците.
Провокиране навъзприемчивостта – изненадата или двусмислеността се използват за привличане на интереса.
Повишаване на любопитството– използват се различни предизвикателни въпроси, пъзели, решаване на проблеми.
Възможност всеки ученик да участва в процеса на оценяване.
Подготовка, изпълнение:
Извършва се в съответствие с избаната методика на оценяване. Учителят подготвя материалите, необходими за дейността преди началото на историята и ги предоставя в края.
Други възможности в случай, че децата отказват да участват в дейността:
Предложете им:
– да бъдат наблюдатели на дейността на другите;
– да участват в оценката, когато се чувстват готови;
– да направят оценка индивидуално след приключване на другите деца.
СПЕЦИФИЧНИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РАЗКАЗВАНЕТО НА ИСТОРИИ/ ПРИКАЗКИ ВЪРХУ МИСЛЕНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ:
1.Техника “Целеви анализ”
С концентрични кръгове с числата 0, 10, 20, 30 се изчертава целта, най-голямото число е в средата. Децата отговарят на въпроси, свързани с историята / приказката / Пример: Хареса ли ви краят на историята? / Те поставят знак / самозалепващи точки / на мястото на съответния брой точки със значение, това се обяснява предварително:
30 точки – Наистина ми хареса.
20 точки – Хареса ми.
10 точки – не ми хареса особено.
0 точки. – Не ми хареса.
На децата, които не са харесали историята, се дава възможност да сформират екип и да създадат своя собствена, която да представят на другите.
2.Техника “Светофар”
Всяко от децата има пръчки – жълти, червени и зелени. След всеки въпрос, зададен от учителя, свързан с историята, те отговарят, като показват съответната пръчка с цвят, като смисълът е обяснен предварително:
Зелен цвят – наистина ми хареса.
Жълт цвят – не ми хареса особено.
Червен цвят- Не ми хареса.
На децата, на които не им е харесала историята, се дава възможност да сформират екип и да създадат своя собствена, която да представят на другите.
Могат да бъдат задавани и други въпроси във връзка с историите, като се използват същите техники, като например:
– Обичаш ли да разказваш истории?
– Трудно ли беше да разкажеш историята?
– Ако можеше да промениш нещо по време на историята, какво би било?
– Как те кара да се чувстваш разказването на история?
– Какво научи днес?
Общото усещане, което възниква по време на ръководенето и говоренето пред публика, както и тово колко комфортно е това, е важен показател за въздействието, което има върху учениците разказването на приказки. Колкото по-комфортно се чувстват те и колкото те обичат да разказват истории, толкова по-податливи са те към подобрение и придобиват самочувствие, когато говорят на публични места. Ето защо самооценката на ученика, на практика ” хареса ли им?” и “Защо?” е много важна.