Как учителите и учениците могат да използват тяхната визуална памет
за да запомнят историята,
да я усетят и със свои думи, за да я разкажат?
ЗАЩО Е ВАЖНО?
СПОМЕН НА СЛОН!
Разказването не се учи наизуст! То е доста различно от запаметяването на предварително написан текст до последната дума … това не е театър. По този начин, устното предаване от древни времена позволява на говорещите да добавят части и премахват други.
С учене наизуст, най-малкият пропуск, дори и на изречение води до черна дупка. Когато разказвате история, имате повече възможност за импровизация, адаптация към зрителя, към контекста…
В древните времена някои неграмотни разказвачи са били в състояние да разказват приказки цяла нощ или дори няколко нощи, или да наизустят повече от 500 000 стиха от епос. Но тези истории са се предавали устно. Усилие за запаметяване, което едва ли изглежда правдоподобно днес! Как ли е работила невероятната им памет? Преди всичко, те използвали слухово паметта си, с референтни точки, базирани на ритъм, повторение и мелодия …
Но разказвачите също имали и модели за разказване на истории, структури, които често са еднакви и които са служили като отправна точка. Някои разказвачи казват, че следват персонажа “гледайки над рамото му”, за да “видят” по-добре как историята се разгръща, между различни “места на паметта”, разположени на карта, на която се движат по време на разказване.
💬 Тази картографирана визия, която не е линейна, е полезна за свързване на различни идеи и създаване на мисъл. Тази карта е като лабиринт, който ние рисуваме в ума си, и за който имаме глобална визия, което ни позволява да тестваме различни пътища.
С други думи, картата на историята помага на разказвачите да “видят” историите си като поредица от снимки. Това е изображение на “скелета” или “костите” на историята, ключови моменти, без които историята ще загуби значението си. Когато разказвачите или децата разказват историята, те добавят “подплатяват”, като я разказват със свои думи.
Актът за създаване на карта подсилва:
- визуалната памет на историята, като изображенията се преработват в ума си и се поставят на хартия.
- няколко лесни за запомняне изображения ще ви помогнат да си спомните цялата история в детайли.
Тази техника се оказва много ефективна за създаване на дълбока памет, която освобождава възможна импровизация.
КАК ДА ГО НАПРАВЯ?
Преди децата да започнат да рисуват картите си, можете да дадете следните обяснения:
- Картата на история не е художествен проект: да залепваш фигурки на пръчица е прекрасно! Отнема 5-10 минути, не повече. Един обикновен молив трябва да свърши работа. Направете серия от бързи, прости рисунки, които ви помагат да запомните събитията в историята в правилния ред. Нарисувайте животните възможно най-просто. Може би нечия рисунка няма да има смисъл за някой друг, но това не е задължително Запомнете, картата е само за разказвача!
СЪВЕТ:Ако имате някои трудности при рисуването на животни, просто нарисувайте кръг и залепете на него буквата З, ако е заек. - Запитайте се: “Какво е първото нещо, което се случва?” След това нарисувайте нещо, което ви помага да го запомните. Тогава си помислете, “Кой е следващият ключов момент?” Продължете по този начин, докато не нарисувате сцените, нужни за представянето на всички важни събития.
РЕЗЮМЕ:
Насърчете учениците да направят картите на историята без думи. Това обаче не трябва да бъде абсолютно правило.
Когато учениците са завършили картите на историите си, нека използват картите, за да разкажат историите си.
СЪВЕТ: Тези, които не са завършили в рамките на разумен период от време, могат да завършат картите си за домашното.
Убедете се, че по-малко способните ученици завършват с добра карта на историята. Ако учениците имат проблеми с правенето на собствени карти, може би не разбират историята. За да им помогнете, предложете да изберат друга приказка.
💡 Дейност 1
Учителят може да започне да гради картата с децата, за да им помогне да открият ключовите моменти от историята. След като общият бъде завършен, можете да помолите учениците да създадат собствени карти.
💡 Дейност 2
Алтернативна идея е да помолите учениците да нарисуват по една стъпка върху отелен лист харти. За да им се помогне за спазване на последователността, те могат да разбъркат картите и да ги върнат в правилния ред.
💡 Дейност 3
Ключови моменти и настроения. Някои разказвачи обичат да мислят за ключовите моменти и да определят настроенията си, така те са им по-понятни, когато разказват историята. Настроенията могат да се добавят към картата на историята. Опитайте се да идентифицирате настоението на всяка стъпка на картата.
Например: /красив/комичен/тъжен, жесток/ /яростен/мистериозен/облекчен/щастлив……
💡 Дейност 4
Връзка между училището и дома. Изпратете картата на историята с бележка, в която сте написали нещо като: “Вашето дете направи тази карта на история, която изучават в час. Помолете го да ви разкаже историята и след това попълнете този формуляр с коментари за изживяването, докато я слушате. “Благодаря”
🗺 Пример за карта 1
Приказка “Половин пиле”
Половин пиле напуска дома си, за да вземе сто крони, които царят е взел назаем от него. По пътя си той среща лисица, вълк и река и ги взeма със себе си. Всеки един от тези нови приятели ще му помогне да убеди краля да изплати стоте крони.
🗺 Пример 2
Приказката”Малката розова роза”
За най-малките
Малка розова пъпка, чиито решителни приятели я насърчават да напусне дома си който е дълбоко под земята и да разцъфне в красивата роза, която винаги е трябвало да бъде.
