ЗАЩО Е ВАЖНО?
Този лист е за осъзнаване на важността на гласа и интонацията, докато се разказва история. Макар че този лист е направен преди всичко като ръководство за учителя, той може да бъде адаптиран към упражненията с деца на по късен етап.
За да разкажете добре една история (както обяснихме в учебния лист за езика на тялото), важно е да помогнете на публиката да се потопи в историята. За да се стимулира въображението и да се създаде емоция, има много важно средство, което може да се използва по много ефективен начин: гласът. Докато езикът на тялото може да разкрие много комуникационни елементи, гласът е едно от основните средства, използвани за предаване на емоции. Това е причината, поради която има и професия, посветена на дублирането на филми. Да предадеш емоции само чрез глас може да бъде много мощно средство. Това е и причината да се записват и анализират гласове и да бъдат използвани при разкриването на лъжи, тъй като е много трудно да се прикрие емоцията изцяло, когато говорим. Тонът, който човек използва, докато казва нещо, може да промени смисъла изцяло.
Има различни инструменти за предаване на емоции, като погледът и езикът на тялото. Но гласът е много мощен инструмент. Само чрез гласа, човек може да покаже как се чувства, дали е сериозен, игрив, саркастичен, тъжен, щастлив и т.н., проинасяйки едно и също изречение. Първата стъпка за усвояване на правилен тон и предадете емоция в историята ви е, разбира се, да овладеете историята и героите и да направите техните емоции свои. Но освен това е важно да сте наясно със собствените си емоционални сигнали и, може би, да тренирате, за да можете да ги предадете по-добре. Това е причината, заради която е важно да сте наясно с тона на гласа, който използвате като цяло, и с начина, по който можете да модулирате гласа си, за да предадете емоция и финес на вашата приказка. Има няколко начина, чрез които можете да постигнете това.
КАК ДА ГО ИЗПОЛЗВАТЕ?
1. Идентификация
Първото важно нещо, което трябва да направите, е да сте наясно със силните и слабите си страни, докато разказвате история. Едно е да се чуеш да разказваш историята, когато се намирате в даден момент, и съвсем различно нещо да видиш себе си да разказваш една история отстрани. Идеалната първа стъпка би била да имате някаква обратна връзка. Може би някой приятел или колега ще може да чуе историята ви и да ви каже своите впечатления. В противен случай, може да помолите някого (или вие самите) да запише сесия за разказване на истории. Ако е възможно, би било чудесно да запишете и реакциите на публиката.
След това е интересно да се анализира начинът, по който говорите, да се отбележи: всички лоши речеви навици, излишък на фрази или говорни тикове, силата на гласа, артикулация, изражение на лицето, ритъм и скорост, мълчание, вдишвания и гласова модулация. Всички тези елементи са важни по време на сесията за разказване на истории и това може да ви помогне да разберете дали сте склонни да говорите твърде бързо или твърде ниско, например. Речта е естествена и ние, по правило, не знаем как звучим. В същото време се опитайте да държите под око момента, в който публиката реагира най-много или изглежда най-погълната от историята ви, и дали това корелира с някакви промени в гласа, езика на тялото или отношението ви.
В идеалния случай, би било интересно да се сравни начина, по който сте разказали историята вие, с начина, по който другите разказвачи процедират. Но за да направите това, винаги е най-добре да слушате различни от вашите истории. По този начин можете да подражавате на техниките, без да рискувате подсъзнателно имитация на тяхната история. Историята трябва да остане ваша собствена интерпретация.
Обърнете внимание на елементите, които смятате, че можете да отработите или изпробвате.
2. Практиката прави съвършенството
В уюта на собствения си дом/офис/и т.н., не се колебайте да практикувате пред някого или докато записвате себе си, за да прегледате и да обърнете внимание на това, което изглежда най-интересно.
Упражнение 1
Вземи едно изречение. Такова, което често казваш в приказките си. Може да е всичко.
Например:
“Имало едно време един велик принц, красива девойка и нацупено джудже.”
Повтори това изречение, като използваш различни интонации и подчертаваш различни части на изречението. Виж как значението, придавано от различната интонация, променя начина,по който публиката възприема героите.
Пример: (щастлив тон) “Имало едно време един велик принц, (изпълнен с копнеж тон) красива девойка, (зловещ тон) и нацупено джудже.”
Това е класическо представяне, щастливият тон в началотое да мислим, че това ще бъде приказка с принца като герой, след това изпълнен с копнеж тон, за да си помислим, че девойката ще е обектът на желание, а заплашителният тон показва, че джуджето вероятно е антагонистът. Сега повторете изречението с други тонове:
“Имало едно време,…. (зловещ тон) един велик принц, (копнеещ тон) красива девойка, (игрив тон) и нацупено джудже.”
Тук навлизаме в един свят, където вече има нещо лошо, което се е случило. Очевидно, тонът ни позволява да мислим, че изненадващо, антагонист ще бъде принцът, може би жесток владетел, с девойка, която трябва да се спаси и неохотният герой да бъде джуджето.
Отново, с други тонове:
– (игрив тон)”Имало едно време, (копнеещ тон) един велик принц, (епичен тон) красива девойка, (смях) и нацупено джудже.”
Тук интонацията ни позволява да си мислим, че сме в приказка, свързана със спасяването на велик принц, а красивата девойка е свиреп герой.
Това упражнение е предназначено да покаже как тонът може да бъде от съществено значение за възприятието на някои събития при децата и с него може да се играе с цел да се даде съвет, да се вложи по-голям смисъл, да подвежда дори, или да се играе с жанровете по време на разказването на приказката.
Упражнение 2
Вземете примерен диалог от една от любимите си приказки и го разкажете, като правите различни гласове за различните герои. Играйте с интонациите и характеристиките на гласа: високочестотен, груб, бавен или бърз, нисък баритон, сирена или речеви тик и др… и наблюдавайте какъв мислен образ създава това в ума на слушателя. Играйте си с гласовете и експериментирайте. Някои контрасти също могат да създадат хумористичен ефект, например трол с висок глас. Неочакваното често води до смях.
Упражнение 3
Изберете една от любимите си и най-добре познатите истории. Мястото, в което се намирате, разделете на зони, които ще бъдат свързани с различни емоции. Например: Тъга, щастие, гняв. След като зоните са ясно установени във вашето пространство, разкажете вашата история на въображаема публика (или може да бъде някой, на когото имате доверие, ако искате обратна връзка), докато се разхождате в пространството. Всеки път, когато преминавате в нова зона, модулирайте гласа си, за да изразите емоциите, свързани с зоната. Вижте как това влияе на възприятието на историята.
По-добре да направите същото упражнение с история, измислена на момента, и да видите как различните емоции ще доведат историята до различен край и ѝ придават особена динамика.