ЗАЩО Е ВАЖНО?
Този лист е за това да сме наясно с езика на тялото ни, когато разказваме история на учениците и как да обучим на този вид изразяване. Докато този лист е предназначен за учителите, съветите, които той предоставя, могат да бъдат предадени и на децата посредством мимикрия. За да разкажете добре една история, е важно да използвате всички инструменти, с които разполагате, за да помогнете на публиката да се потопи в историята. Стимулирането на въображението и създаването на емоция не е лесен подвиг. Дори в личния живот, езикът на тялото представлява голям процент от ежедневната ни комуникация. Докато някои жестове са въпрос на култура, езикът на тялото в широк смисъл може да бъде разпознат повсеместно от хората и дори може да бъде пренесен при животни. Това явление се нарича кинезика. Важно е да се отбележи, че езикът на тялото не означава само жестове с ръка или на ръката. Те не са задължителни; някои разказвачи разказват страхотни истории, докато не се движат много. Но езикът на тялото обхваща и цял свят от физически сигнали като поза, напрежение, контакт с очи, посока на погледа, изражение на лицето и др. Особено изражението на лицето, е наистина важно. Има седем емоции, които са универсално признати отвъд културите: тъга, щастие, изненада, гняв, страх, отвращение и презрение.
КАК ДА ГО ИЗПОЛЗВАТЕ?
1. ОЧАРОВАНЕ
Езикът на тялото може да се използва за подобряване на въздействието на съобщението и количеството информация, която предоставяте. Можете да използвате езика на тялото, за да внесете динамика в историята си, за да симулирате пространствени местоположения на елементите около вас например. Като гледат и се насочват в определена посока, учениците ще могат да ситуират това, за което говорите в пространствена връзка с главните герои. Важно е да ни езлезете извън съдържанието на вашата приказка.
Техническото събитие може да бъде симулирано и чрез имитиране на движенията, които съответстват с него: смесване на супата, насочване на пистолет и др. Не се колебайте, ако движението не е много умело, за да бъде научено, то трябва да се упражнява.
Езикът на тялото се използва също за предаване и акцентиране на емоции. Повечето емоции са синоним на по-голямо въздействие върху аудиторията. Също така, можете да използвате езика на тялото, за да подскажете, че героят крие истинската си емоция: като поставяне на смела фасада, докато човек е уплашен в действителност, това дава повече тежест и напрежение на това, което се случва.
Макар че езикът на тялото може да се използва за подчертаване на някои елементи или за да даде повече информация, той не трябва да се използва по екстремен начин или ще поемете риска от разсейване на учениците от същината на историята, вместо да подсилите историята. Изключение може да бъде опитът да се потърси комичен ефект.
2. КОНТРАСТИРАНЕ
Понякога младата аудитория може да изпита трудности да следва историята без визуална стимулация, която да им позволява да различават героите и местата. Езикът на тялото е средство, чрез което разказвачът може да акцентира върху някои характеристики на своите герои, за да помогне на учениците да ги разграничат или да следват историята по-плавно.
Чрез езика на тялото могат да бъдат създадени и динамични взаимоотношения между героите. Можете да завъртите погледа и горната част на тялото от ляво на дясно, докато симулирате диалог между двама герои, сякаш са един срещу друг, докато говорите например. Това ще помогне на публиката да разграничи героите.
В съчетание с чудесни истории, езикът на тялото позволява да се даде много информация за състоянието на ума на героите, техните физически характеристики, размера и вида на пространството, в което се развивадействието и т.н., за да се помогне на ученика да различава лесно героите.
3. ИСТИНАТА Е В ОЧИТЕ
Голяма част от езика на тялото, особено в приказките, се предава чрез изражения на лицето и зрителен контакт. Най-лесният начин да разпознаете лесно универсалните изражения на лицето е да погледнете как израженията на лицето се изчертават в комиксите, тъй като те са подчертани, за да помогнат на зрителя да разбере. А кодовете, използвани в комиксите, се разпознават от всички млади хора.
Очите и погледът са много мощни инструменти на езика на тялото. Често казваме, че очите са прозорците към душата. Мястото, където сте насочили погледа си, може да дава доста информация на вашата аудитория.
Отклоняването на погледа към земята или към друго място, а не към лицето на събеседника, може да разкрие чувство на срам или това, че героят се опитва да скрие нещо.
Погледът с намръщване може да показва гняв или смелост в зависимост от тона на гласа и други жестове, които използвате заедно с това.
А поглед напред с полуотворени очи и с изтеглени вежди може да означава скука или безразличие.
Пример
Изберете прост диалог между двама герои на любимата ви история и го представете пред огледало (или още по-добре, заснемете себе си с телефон или друго устройство с камера). Опитайте диалога с различни погледи и вижте как съобщението се променя в зависимост от мястото, към което насочвате погледа си и изражението на лицето.
Упражнение 2
Направете същото упражнение, но вместо да променяте изражението на лицето, опитайте се да промените позата си. Начинът, по който човек се държи, може да каже много за неговото състояние на ума, физическото състояние, а също и за намеренията му.
Освен изражението на лицето, интересно е да се погледнат и нарисувани пози, тъй като те са акцентиращи и техните характеристики са наистина подчертани.
Това може да се направи в игра с приятелите или дори учениците. Може да заемете поза и те трябва да познаят какво емоция/ душевно състояние/професия и т.н. се опитвате да изобразите.
Упражнение 3
Езикът на тялото обикновено е комбинация от позата и израженията на лицето. По такъв начин, последната стъпка е да се избере добре позната история и опит да се придаде живот на всеки един от героите както чрез езика на тялото, така и чрез изражението на лицето. Опитайте се да намерите аудитория и да видите как ще реагират. Ако можете да запишете себе си и да видите какъв е крайният резултат, това е още по-добре. За да направите експеримента по-интересен, запишете първо себе си така, както обикновено разказвате приказката, след това направете упражненията, след това сравнете как тези нови допълнения към сюжета са го накарали да се промени.