Разказването на истории е изкуството да се завладява слушателя. Как можем да използваме времето, за да държим слушателя мотивиран и внимателен?
ЗАЩО Е ВАЖНО?
Разказвачът предава знания, емоции и преживявания. Голяма част от културата на нашите страни е била предавана чрез истории, разказвани и предавани от поколение на поколение.
Всяка история, в допълнение към съдържанието, има своите темпове и способността да се разказват истории изисква добро управление на времето с езика на тялото, гласа, съдържанието на историята и знанията на аудиторията.
Историите имат три основни момента, представянето, обратите на събитията, както и изхода. Във въведението разказвачът представя характеристиките на героите и установява първия контакт с слушателите. Във въведението разказвачът насочва слушателя към развитието на историята и след това към решаващия момент. Преди да стигне до решаващата точка, разказвачът трябва да спре за кратко, за да помогне на слушателя да размисли и да чуе продължението на историята. Трябва да спрете и преди да представите резултата, за да предизвикате любопитството на слушателя за края на историята.
Всяка история съдържа времето, необходимо за предаване на слушателя цялата информация, която е част от нея. Паузите са част от това време. Те позволяват на слушателя да не се разсейва и да разсъждава малко върху историята. Те помагат да се създадат моменти на размисъл и предизвикват любопитство.
Преди да разкаже историята, разказвачът трябва да знае историята добре, както и да познава целевата аудитория, защото времето на концентрацията варира в зависимост от възрастта.
Средно време на концентрация за деца на възраст от 5 до 10 години:
- 5 години – 10 до 25 минути;
- 6 години – 12 до 30 минути;
- 7 години – 14 до 35 минути;
- Ø 8 години – 16 до 40 минути;
- 9 години – 18 до 45 минути;
- 10 години – 20 до 50 минути.
КАК ДА УПРАВЛЯВАТЕ ВРЕМЕТО СИ ЗА РАЗКАЗВАНЕ НА ИСТОРИИ?
За да управлява правилно времето и да привлече вниманието на слушателя, разказвачът трябва да следва следните стъпки:
👉 Определете аудиторията, на която ще разкажете историята;
👉 Изберете история според възрастта и времето на концентрация на публиката;
👉 Определете трите основни момента на историята: въведение, кулминация и изход;
👉 Упражнявайте се да разказвате историята;
👉 Направете пауза за няколко секунди, между въведението и кулминацията и преди да представите края;
👉 Направете кратки почивки преди да въведете нов герой или действие, използвайки паузи, за да създадете определена атмосфера и ритъм;
👉 По време на почивките разказвачът трябва да използва езика на тялото, за да спомогне за създаването на интерес към историята.
КАК ДА СЕ ОБУЧАВАТ ДЕЦАТА?
🕰 Разказване на познати истории
Помолете детето да разкаже история, която знае и обича да разказва;
Детето трябва да разказва една и съща история в различни дни;
Възрастният, без да знае детето, трябва да засече времето, необходимо на детето да разкаже историята, във всеки от дните;
Помогнете на детето да обмисли как е разказало историята на първия и следващите дни. Ако то използва едни и същи думи, една и съща последователност, ако разказването отнема повече или по-малко време, то детето се чувства повече или по-малко уверено;
Покажете на детето, че времето за разказване може да бъде различно. Това знание позволява на детето да знае дали разказването му отнема повече или по-малко време. Децата печелят повече увереност и знаят историята по-добре, отнема им по-малко време, за да разкажат историята, когато ги познавате по-добре и е по-лесно да контролирате времето
🕰 Определететритеосновнимоментанаисторията
Използвайте историята, избрана от детето и му помогнете да идентифицира:
– момента, в който то представя характеристиките на героите и установява първи контакт със слушателите;
– момента, в който се случват събитията и слушателят иска да знае повече;
– времето за изхода.
Идентификацията трябва да се извърши устно. Детето може да създаде схема или карикатура. (Виж лист номер 10 – Картографиране на истории за вдъхновение).
🕰 Упражнявайте почивките
Да се мълчи е по-трудно от това да се говори. Когато говорим за броене, го свързваме със звук, с нашия глас. Създаването на моменти на мълчание е задача, която може да бъде трудна и да отнеме известно време. Как да се тренира?
– Помогнете на детето да мълчи за 3 секунди, след това 4 секунди и след това 5 секунди;
– Размишлявайте върху продължителността на мълчанието. По време на мълчанието нищо не се случва, но всичко е наред;
– Идентифицирайте с детето моментите в историята, когато те трябва да си вземат почивки;
– Разказвайте историята с посочените паузи;
– Обмислете въвеждането на почивки.
Разказвачът се учи да разказва истории чрез разказване на истории. Няма правила за създаване на разказвач или преподаване на разказвач как да управлява времето си. Историите се договарят между обучаемия и учителя, според вида на историята, целевата аудитория, личността на разказвача и обратната връзка на слушателите. Това е процес, който може да отнеме един час или дни.
🕰 Как да има разказвачи в класната стая?
Разказвачите могат да донесат традиционни приказки в училище и да помогнат за разпространението на оралните традиции на вашия регион.
Разказвачът може да бъде елементът, който помага на учителя да мотивира класа да се научи да чете и да се наслаждава на четенето; да мотивира класа да чете книга с приказки, да помогне на колегите да развият говорни умения; да насърчи колегите да създават кукли, тетър на сенките и ролеви игри.