„Защо“ приказки
I. Необходимостта да се знае
Хората никога не са обичали да не знаят. Те винаги искат да знаят „Защо?“ нещо е такова, каквото е. Нещо повече, хората непрекъснато търсят своята идентичност, като индивиди, като общност, като нация и т.н. Етиологичните приказки на една култура могат да бъдат много показателни по отношение на притесненията на нейните представители, значението, което отдават на определени неща. В днешно време науката може да обясни много феномени, които преди са били необясними и, макар да имаме по-голяма научна представа за повечето теми, представени в етиологични приказки („Защо морската вода е солена?“), ние все още поддържаме и пазим тези истории и начина, по който нашите предци са си представяли и обяснявали неизвестното. Обикновено етиологичните приказки са въображаеми начини за обяснение на причината, поради която нещо е такова, каквото е. Като деца, приказките внасят в света около нас чудо и магия и ние обичаме да съхраняваме това чудо някъде в сърцата си като възрастни, поради което продължаваме да разказваме тези приказки на децата си.
Това „трябва да се знае“ е още по-силно изразено при малките деца, особено във „Възрастта на защо?“ от 3 до 6 годишна възраст, продължаваща до 10 – 11 годишна възраст. По време на тази „Възраст на защо“ децата задават много въпроси, свързани с човешкото съществуване и тези истории се разказват под формата на позитивна шега! Използването на етиологични приказки в училище насърчава любопитството, наблюдението и разсъжденията. То насърчава децата да отделят време да наблюдават света, да задават въпроси за него и най-вече да променят възгледите си.
II. Какво е етиология?
Самият термин етиология се отнася до „причината“, обяснението как са възникнали нещата, как стоят нещата сега и защо или как са били нещата преди. Първоначално етимологията на думата етиология идва от гръцката дума „aetiologia“, което означава: „изложение на кауза“ или „даване на основание за“. Ето защо етиологията е клонът на философията, който се занимава с произхода на нещата или с това, как нещата са станали такива, каквито са сега.
Етиологичната приказка е кратка история с проста структура, в която „защо“ е началото, което обяснява по въображаем, измислен или забавен начин причинността, реален факт, природен или социален феномен. Тя е забавна и е една от най-популярните приказки, с които играем. Разглежданите теми са много разнообразни, от произхода на растенията и животните, звездите, календара, занаятите, местата (легенди) или свръхестествените същества: ангели, дяволи, духове, до разликите между мъжете и жените, социалната организация, и т.н.
Има и етиологични анекдоти, например в „Лейди Хол“ (от Грим) с развяващата се сутрин завивка, за да падне снегът на земята.
Етиологичната приказка е изследователска приказка, която може да се нарече и „защо“ приказка. Това е приказка, която обяснява произхода на нещо, произхода на характеристика или име например. Някои от най-известните етиологични приказки в класическата литература са тези на Ръдиард Киплинг с неговата поредица „Просто истории“. В тях той обяснява неща като „Как камилата се сдоби с гърбица“ или „Детето на слона (Как слонът се сдоби със своя хобот)“. Те попадат в категорията на етиологичните приказки, но жанрът на етиологичните приказки е полиморфен, има различни форми, размери, стилове и теми.
Примери за етиологични истории са „Дядо и ряпа” – Ран Босилек, „Зима иде“ – К. Христов, „Снежинки” – Д. Спасов, „Пролет” Асен Разцветников, „Дете и лястовица” – E. Багряна.
В библиотеката можете да намерите и:
- Защо морската вода е солена? (FR)
- Как китът се сдоби с гърлото? (EN)
- Как камилата се сдоби с гърбицата? (EN)
- Как носорогът се сдоби с кожата си? (EN)
- Как животните се сдобиха с опашки? (FR)
III. В „Съвременни разкази“
Все още откриваме много етиологични приказки, дори в съвсем скорошни приказки. В днешно време за разказване на приказки се използват и други средства, като например филми, и етиологичните приказки могат да бъдат открити и в този жанр. В съвременната популярна култура те могат да бъдат намерени например в „Едуард с ръцете ножици“ (Тим Бъртън, 1990). Разказвачът обяснява на внучката си защо вали сняг в града (Едуард, като прави ледени статуи с ръцете си с форма на ножица, предизвиква от небето да падат ледени снежинки).
IV. Значението на етиологичните приказки
Етиологичните приказки осмислят света и внасят в него онова чудно и забавно възхищение, с което децата са добре запознати. Като възрастни ни напомнят за загадките, на които все още нямаме отговор, и рисуват реалността с цветни тайни. Етиологичните приказки спомагат за осмислянето на това, което е около нас и затвърждават общата ни културна идентичност. Те са покана да погледнем на света по различен начин, по поетичен и закачлив начин. Тези истории са преди всичко източник на веселие и детско чудо. Те са предназначени да бъдат забавни.
V. Етиологичната приказка, родственик на мита
Гръцко-римската митология предлага много примери за етиологични разкази. Флорални и растителни (Адонис, Хиацинт, Дафне) – астрални (Орион, Калисто, Плеяди, Кастор и Полукс и др.) – За животни (Арахне).
VI. Дейности за учениците
Изберете тема и създайте своя собствена „Защо?“ приказка .Може да е за въпрос, който си задавате, или може да е за нещо напълно спонтанно.
Например: „Защо котката има големи очи?“