Душата ми е нарисувана като крилата на пеперудите,
Приказките от вчера ще растат, но никога няма да умрат,
Мога да летя, приятели …
Фреди Меркюри
Нова перспектива
Днес се осъществявареволюция, съсредоточена върху каузата на животните. Научните изследвания ни насърчават да мислим за животните по различен начин. След като са били считани за машини или като по-низши същества, учените ги даряват с интелигентност и култура. В европейските общества и навсякъде другаде манталитетът и поведението по отношение на животните се променя. Те сега ни се струват чувствителни, изобретателни, изразителни, появяват се в нова светлина и все пак … това е един вид завръщане към корените ни.
По времето когато животните говореха …
Тази близост между хора, животни и природа може да бъде открита в митове, басни и приказки от цял свят, които ни казват, че е имало много древно време, когато не е съществувала граница между човек и животно, когато хората и животните говорили на един и същ език..
- Тази идея може да се намери въввстъпителните формули на историите [прочетете тематичния лист за малките форми]. Например:
- Животните могат да се открият в цялата устна традиция, не само в така наречените „приказки за животни“ и басни, но и в кумулативните приказки [theme sheet], етиологичните приказки [theme sheet] ивълшебните приказки [theme sheet].
IИмаше време, когато птиците имаха зъби, животните разговаряха, дърветата пееха и камъните ходеха. (Каталония)
IТова беше, когато животните говореха, черната птица беше търговец на въглища, конят беше хлебар, кучето беше дърводелец. (Турция)
Всъщност има тенденция да се твърди, че колкото повече животни говорят в приказките, толкова повече се занимаваме с древни версии, принадлежащи към сферата на чудесата, които все още не са поразени от феномена на рационализация, съпътстващ еволюцията на човешките общества.
Животните, ценна помощ за хората
Във вълшебните приказкиживотното е фигура на съзнанието, връзка между един и друг свят (куче, петел, гълъб …). Животното играе и ролята на коментатор на действието. Птиците много често са надарени със силата на пророчеството. За онези, които знаят как да ги слушат, те могат да предскажат бъдещето, те знаят повече от нас за човешките приключения. Животното също често има ролята на магически помощник (думи, използвани от Владимир Проп). Животните често са в ролята на повтарящи се донори (термин, използван също от Владимир Проп, тематичен лист) в приказките. Те са благодарни и помагат. Например, герой среща еленче, хванато в трънаците, освобождава го и то идва и казва: “Завинаги ще съм ти благодарен. Ако имаш нужда от нещо, обади ми се, ще дойда да ти помогна”. [Прочетете приказката]
За някои приказки, известни като „приказки за животни“, е характерно съперничеството. В тях най-често включват две животни, които се срещат и се сблъскват помежду си. Понякога хора също могат да участват. Характеристиките, принадлежащи на животните, са човешки. Особеност на приказките за животни е пряката реч, която често е диалогична.
Многобройни, разнообразни, често оживени и забавни, тези приказки са чудесен източник на вдъхновение и често не са трудни за начинаещия разказвач. Хитростта в приказките присъства чрез образа на лисицата (Кума Лиза [прочетете приказката?]) Или на заека в Европа, но също така, в зависимост от региона, паяка, костенурката ([прочетете приказката] „Името на дървото ”), газелата…
Басни от Индия до Европа
Приказките за животни са истории от типа “практическа интелигентност”, също като басните. Под оживеността се крие маскировка, от която никой не се заблуждава. Това им позволява по-добре да предадат символичната си ефективност, учение, трик, който да даде възможност на най-малките, най-слабите, да победят най-силните.
Широко разпространени в Европа, много басни идват от Индия, понякога през Близкия изток. Много от тях били преписани преди това. Още през VI в. пр. н. е. гръцкият Езоп ги озвучава, следва го от римската Федра през I в. сл. Хр. Именно от тази обща колекция Ла Фонтен и неговите последователи черпят своите материали за образователна и политическа употреба. По този начин, без да знаят това, някои деца разказват много стари индийски басни в клас, като Костенурката и Патиците [прочетете баснята], която се среща както в индийската Панчатантра (VI в.), така и при Ла Фонтен (17 век).
Наред с тези писмени версии, тези истории се предават устно в продължение на векове.
Басните имат повече или по-малко изрично формулиран морал, който или е ясно заявен в началото и в този случай разказът го илюстрира, или се заявява в края като изричен урок.
Детството на човечеството
Приказките идват при нас от детството на човечеството. Те премахват всички граници и допринасят за интелигентността на детето. По природа чувствително към света на животните, детето по-лесно научава и разбира история с животни, отколкото история с хора.