В този лист ще говорим за повишаване на качеството на разказване на истории чрез използване на техники за визуализация.
ВЪЗРАСТ: 5 до 11 години
ЗАЩО Е ВАЖНО?
Творческата визуализация е първото нещо, което слушателят прави в съзнанието си, докато слуша историята. И тук започва магията. Колкото по-завладяващ е разказвачът, толкова по-ярки и по-завладяващи са изображенията и понятието, създадено във въображението на учениците. Във въображението се създава “филм”. За да го създаде, слушателят ще бъде сценарист, режисьор и актьор. Той трябва да си представи обстановката и образите на героите и всичко това до голяма степен зависи от разказвача и предложенията, които прави чрез интонацията, езика на тялото, допълнителните материали, които използва, за да илюстрира историята. За да създаде богати визуализации в съзнанието на публиката, за разказвача е полезно да визуализира всичко преди и по време на сесиите за разказване на истории. Ако “видението” му не е пълно или съгласувано, то може да отдалечи слушателите от историята поради нелогични или противоречиви елементи.
ПОДГОТОВКА, РЕАЛИЗАЦИЯ:
Добре е да имате добър умствен образ на историята, преди да я разкажете пред публика.
Някои външни елементи, които могат да бъдат прикрепени към историята, могат да помогнат на децата да изградят своите умствени образи.
История, която ще бъде представена и визуализирана пред децата, се разказва от разказвач, с или без поддръжка на визуални елементи (декори, кукли търсачи, сенки, изображения, играчки, камишибай и др.) Някои от елементите могат да бъдат създадени с учениците предварително. В този случай, материалите за направата на декори и кукли (картон, цветни моливи, отпечатани изображения, подходящи играчки, кукли за пръсти, сцена за камшибай, подходяща музика, ножици, лепило) трябва да бъдат подготвени редварително. Използването на самосоятелни елементи в сесията за разказване на истории може да повиши мотивацията от страна на учениците и да ги включи в процеса на разказване на истории, дори и самите те да не разказват историите.
ИНСТРУМЕНТИ ЗА МОТИВАЦИЯ:
Да има мотивирани и внимателни ученици е винаги важен елемент от сесията за разказване на истории.
Първото нещо, което трябва да направите, е подготвителната работа – да подредите стаята и да създадете подходяща среда.
Някои елементи в стаята могат да помогнат за стимулиране на въображението на учениците:
– рисунки, окачени по стените – сцени от популярни детски приказки и истории;
– любими герои – като част от рисунките или под формата на хартиени кукли и кукли, използвани в театъра;
– книги с илюстрации;
– места за ролеви игри.
Времето за разказване на истории не бива да бъде източник на натиск. Понякога някои ученици не искат да участват в самото разказване на истории. Важно е да не ги притискаме да разказват истории, но и те трябва да бъдат включени в дейността по някакъв начин. За тази цел може да се предприемат някои стъпки. Ето някои примери за алтернативни дейности, за да се помогне визуализацията на приказката и да се стимулира въображението.
ДРУГИ ВЪЗМОЖНОСТИ, В СЛУЧАЙ ЧЕ ДЕЦАТА ОТКАЗВАТ ДА УЧАСТВАТ В ДЕЙНОСТТА:
– Предлага им се да бъдат зрители, но с предварително зададена задача, свързана с персонажите, техните действия, изпълнението на изпълнителите;
– Да подредят пъзел, свързан с историята;
СПЕЦИФИЧНИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ПРИКАЗКИ:
– Разказ за научени или любими истории, представени чрез рисунки и илюстрации; изложба на детски книги; мултимедийно представяне; показване на героите с помощта на кукли; представяне н амомент от историята чрез мимики и жестове.
– Разказване на текст от учителя разказвач, ученик или аудиозапис на изпълнение.
– Разговор за ситуацията, героите, моментите в развитието на историята, визуализирани чрез рисунки. Могат да бъдат нарисувани или използвани мисловни карти, каито да помогнат и за илюстрирането на историята и и за хронологичната визуализация.
– Работа в групи и създаване на визуална идентичност за всеки в групата или класа с помощта на име, значка, знак, свързан с изпълнените задачи.
– Създаване на кукли от картон и пръчки, от детски чорапи или ръкавици, изработване на маски, декори.
– Избор на подходящ музикален фон.
– Представяне на историята от деца или ученици чрез драматизация, ролеви игри, разказване на истории чрез визуализация с ръчно изработени фигури и декори, представяне чрез камишибай, за по-големи ученици (9-10 години)
– Създаване на презентация на PowerPoint.
– Оценка на собствената си и на другите работа чрез визуализация – емотикони, подходящи изражения на лицето, аплодисменти, рисунки, цветни карти.
Според индивидуалния опит и емоционалната простота на всяко дете, една и съща история ще се интерпретира чрез толкова “филми”, както са децата в групата или в урока. За тях би било интересно да представят своите виждания за ситуацията и атмосферата – природа, сгради, цветове, аромати, звуци; и за героите – външен вид, дрехи, начин на говорене.
Осъзнавайки възможността сами да създават свой филм във въображението си, децата ще имат все по-голямо желание да четат и разказват истории, вместо да бъдат удовлетворени от вече съществуващи филми, нещо, което за съжаление е много често срещано в днешно време.