“Суеверието е това, което астрологията е за религията.”
Волтер
“Едно суеверие струва колкото една надежда.”
Балзак
ТРАДИЦИИ
Традициите се формират от набор от обичаи, предавани от поколение на поколение, най-често основани на религиозни празници, превърнали се в търговски (например коледните базари). Като носители на идентичност, те формират основата на общ разказ и служат като времеви маркери през годината. Например Коледа, нейната елха, дръвника и подаръците, Богоявление с палачинките, Великден и яйцата и т.н. За съжаление повечето от нас са забравили истинската история, която стои зад тези традиции.
Защо яйца на Великден, по време на пролетта? Яйцата са символ на плодородието на възродената земя, но по-прозаично казано, през Средновековието преди Великден е бил Великият пост, по време на който Църквата е искала от хората да бъдат постни и да не ядат яйца. Но кокошките снасяли много яйца. Селяните, които живеели много бедно, грижливо пазели яйцата си. И на Великден, в края на Великия пост, те най-накрая можели да ги изядат.
Както виждате, храната играе важна роля във всички тези традиции. В допълнение към традициите, които засягат всички, ритуализирането на семейните събития (раждане, брак, смърт) е важно, макар че днес, когато понятието за семейство е раздробено, е по-трудно да се поддържа.
ПРАЗНИЦИ
Що се отнася до обичаите, които са многобройни и често са свързани с определен регион или територия, те представляват набор от правила, с които се съобразява дадена социална група. Често предавани устно от поколение на поколение, те спомагат за структурирането и свързването на хората. Ето защо поговорката “Веднъж не е обичай” показва значението на повторението. Старите обичаи са изчезнали, но някои от тях се завръщат под формата на фестивали като карнавала. Появяват се и нови обичаи, като например предсватбените и ергенските и моминските партита.
СУПЕРСТИТУЦИИ
Суеверията са обект на общ разказ, в който всички вярват.
Това е вярване, основано на страх или невежество, често произтичащо от несигурността на времето. Вярването в предзнаменования, в определени знаци е начин да се успокоим, като смятаме, че можем да овладеем и контролираме неблагоприятните събития. Например: докосването на дърво е начин да се предпазим от лош късмет.
Суеверията са свързани с народните вярвания. Те са универсални и се срещат от зората на времето във всички култури и на всички континенти.
Можем да разграничим 2 форми на суеверия.
Първата се отнася до тези, които се предават от поколение на поколение, като например: минаване под стълба, вида на черна котка, пресичаща пътя, числото 13 (в САЩ 13-ият етаж не съществува в асансьорите). Това са знаци за лоши предзнаменования, докато намирането на четирилистна детелина или стъпването с левия крак върху кучешка фъшкия са добри предзнаменования. Преминаването през паяжина / паяк има различно значение в различните части на деня:
Ако е сутрин – скръб
Паяк по обяд – тревоги
Вечерен паяк – надежда
Изричането на думата „заек“ на лодка вероятно ще донесе лош късмет. По онова време лодките са били изработвани от дърво и се е смятало, че зайците могат да го прогризат и лодката да се наводни.
Суеверията се различават в различните страни, но те присъстват и са в изобилие по целия свят.
Всички тези истории ни помагат да не забравяме корените си и да популяризираме българския начин на живот и мислене. Те ни позволяват да се закотвим в дадена територия, да придадем смисъл на обичаи или празници, които не знаем защо съществуват, но които дават ритъм на живота.
ДЕЙНОСТИ
– Помолете учениците да съберат разкази за суеверия, но и за обичаи и празници, свързани с годината.
– Помолете учениците да създадат история за даден празник, традиция…, за да обяснят защо съществува и защо се празнува по този начин.
– Разкажете историята за срещата си с паяка в градината, с паяка в къщата.
– Разкажете как сте ходили да събирате яйца в гората за Великден.
– Как ще изглежда следващата ви Коледа?