„Легендите представляват […] нещо неразрушимо, неугасимо. Годините минават, вятърът духа, гръмотевиците вибрират, дъждът вали, падат земите, хората умират, имената и героите стават – но легендите остават.“
Маркес, Г. (1997), Легенди на Португалия, Лисабон: Кръг на читателите
ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ЛЕГЕНДИТЕ ЖИВИ
Легендите са част от историческото и културно наследство на хората. Това наследство се предава от поколение на поколение чрез устните традиции.
Разпадането на семействата и професионалните мобилности доведоха до ситуация, в която много от тези истории вече не се предават, поради което е необходимо училището да работи по легендите, не само като разкази, но и като средство за научаване за миналото на местната среда.
Днес вече не може да посетите туристически обект, село или къща без да чуете съответните легенди. И слушаме с удоволствие истории, които обясняват особеностите на мястото, което посещаваме. Например, как един гигант е отговорен за образуването на вулканичните органи на Пътя на гиганта в Северна Ирландия или как са възникнали Белоградчишките скали.
Понякога вярванията на легендите са все още много живи. Някои хора хвърлят монети или други предмети във фонтан, за да сбъднат желанието си или да получат закрила на божество; други закачат дрехите на децата, които искат да видят излекувани, на определено дърво. Да не говорим за случващото се в Исландия, където строителните обекти често вземат под внимание реакциите на Малките същества (елфи, феи и други), които трябва да живеят по маршрута.
ЛЕГЕНДИ, КАКВО ГИ ОТЛИЧАВА ОТ ДРУГИ ПОПУЛЯРНИ ЖАНРОВЕ?
В противоположност на мита, който има универсален обхват, легендите са локализирани в пространството и често във времето, те се вкореняват в дадена територия и се отнасят до назовани места. Това местно значение дава на легендите голяма стабилност (за разлика от приказката, която пътува много). Понякога се отнася до исторически факт, но това не е задължително.
Героите ѝ са хора и за разлика от приказката, която се представя като измислица, легендата се представя като истина. Тя може да се счита за реалност, дори ако сюжетът ѝ понякога включва свръхестествени неща, като онези истории за духове, които се предполага, че обитават много шотландски замъци! Защото често се възприема като истина, че легендата, за разлика от приказката, предизвиква поведение (например да не се докосва определен камък, защото носи лош късмет), може да бъде обект на ритуали (например, когато светиите Исус Христос или Дева Мария се предполага да се намесват в живота на хората). Във фантастичните легенди се намесват коригани, таблини, гноми и т.н., за да помогнат или да се шегуват в ежедневието.
Легендите ни позволяват да пътуваме назад във времето: „Това е историята на…“, „Преди много години, в (име на града)“, „Легендата разказва…“, „Това е историята на…“,…. Слушателите могат да преживеят историята в обстановката, в която тя „наистина“ се е случила.
Въпреки че думата „легенда“ съдържа измислен оттенък („невероятна история“) през 19 век, тя продължава да служи като ориентир в дадения район. Без GPS, карти или исторически книги, е възможно да се изгради представа, благодарение на легендите на дадена територия, за географски и общи исторически забележителности.
Дейности за учениците
– Нека детето разкаже и после да напише легенди, събрани от него, от семейството му, в селото, в квартала…
– За да може децата да се закрепят на територията, могат да бъдат заведени около училището или на легендарно място, да им се разкаже легендата и да бъдат помолени да потърсят истинските събития, които са в основата на легендата.
– Покажете постоянството и сходството на някои истории, като накарате детето да осъзнае откъса от времето. Минало и настояще, традиционни/съвременни или градски легенди…
– Връзки с географията. Например легенди за вулкани, реки… които могат да обяснят местна топография или някои регионални феномени. Запитайте се: Защо местата имат имена? Каква история разказваме за едно място?
– Връзки с история или археология. Например, ако един ден е открит череп или кост на динозавър, може да е възникнала легенда, че това е главата на дракон или кост на гигант…
– Връзки с биологията. Например, ако растенията или животните са споменати в историята, помолете детето да проучи характеристиките на този вид, легендата, която може да е генерирана и да се опита да разбере защо се появява в историята.
– Изучете емоциите, които легендите предизвикват, предизвиквайки трудни теми за децата (като смърт и страх), присъстващи в тези истории.
– Можете също така да създадете легенда от събития и обекти, съществуващи в нашата реалност.
Пример за легенда, свързана природна забележителност:
Има много легенди за Белоградчишките скали. Една от най-известните и за Мадоната с детето. Преди много години на това място, между скалите, е имало девически манастир. Всяка сутрин камбаните приканвали за молитва монахините. Сред тях била и послушницата Валентина, която дори под расото не успяла да скрие неземната си красота. Новината за нейната хубост се разнесла из цялата Римска империя… На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, Валентина срещнала римлянина Антонио. Между двамата пламнала любов, чийто плод се показал на бял свят след близо година. Плачът на бебето огласил тъмните манастирски килии и монахините разбрали за връзката на послушницата с римлянина. Грешницата била изгонена заедно с рожбата си, но точно тогава откъм хълма се задал нейният любим. Антонио започнал да моли монахините да оставят Валентина и се случило чудо. Над скалите се извила страшна буря, паднал гръм и цялата земя се разтресла. Манастирът между скалите се сринал, а Конникът, монахините и майката се вкаменили. Скалата била наречена Мадоната с детето в ръце.
Тази легенда съществува и в други варианти – например, за красивата монахиня Витиния и нейния любим – монахът Лука.