В училище учителят трябва да създава материални и човешки условия за истинска комуникация, така че децата да могат да изразяват своите интереси и нужди, да изразяват чувства, да обменят опит и знания.
(M.E., 2004, стр. 138).
ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРИКАЗКИТЕ В ОБЩЕСТВОТО
Популярните (или народни) приказки са разкази, предавани от поколение на поколение. Те нямат известен автор. Всяка история се увеличава и променя и това зависи от повтарянето ѝ. Авторството се приписва на народа – (folk, на английски). Отт ук произлиза думата фолклор. Минавайки от уста на уста, от ухо на ухо приказките не са написани. Те са били запазени живи благодарение на паметта на разказвачите.
Народните приказки се отнасят до различни аспекти на живота. Те могат да разказват за радости и скърби, животни и магически същества, герои и злодеи. Те могат да бъдат комични, сатирични или вълнуващи. Те могат да забавляват, да дават добри примери или да се опитват да обяснят неща, които хората не разбират.
Различните култури разказват различни истории. Историите за герои също са много често срещани в много култури. Героичните истории помагат на хората да се обединят и им напомнят за общото им минало. Крал Артур и рицарите на кръглата маса са герои на много френски и английски легенди.
Приказките са народни истории, в които се случват магически неща. Често млад герой среща фантастични същества като феи, вещици, гиганти или дракони. Като народни приказки се появявят истории като “Пепеляшка”, “Червената шапчица” и “Спящата красавица”. Двама германски автори, братя Грим, събират и написват много приказки през 19 век.
Историите са стари, но винаги актуални, защото техните сюжети разказват за общи за всички нас емоции като завист, страх, ревност, амбиция, отхвърляне, измама… които могат да бъдат разбрани и преживени от детето само чрез емоциите и фантазията.
Приказките позволяват на въображаемото да тече като поток, предизвикват любопитство и преподават ценности. По този начин те допринасят много за формирането на личността и помагат на децата да разберат малко по-добре света около тях.
В процеса на преподаване е много важно да се обърне внимание на емоционалното, за да се формират по-активни граждани, които в бъдеще ще знаят как да решат страховете, нормалните конфликти в живота. Формата на осъждане, която разделя героите на добри или лоши, красиви и грозни, силни или слаба, кара децата да разберат по-добре някои човешки ценности и поведението за съвместен живот в обществото.
КАК РАЗКАЗВАТ ПРИКАЗКИТЕ УЧАТ ДА СЕ ЖИВЕЕ ЗАЕДНО В ОБЩЕСТВОТО?
Приказката е разказ за устно предаване, който има кратка и проста структура и закачливо и морализиращо намерение.
Характеристиките ѝ са: персонажите се идентифицират чрез професионалната си дейност или по социално и семейно положение; както времето, така и пространството изглеждат много неясно определени. Друг аспект, който е често срещан, е фактът, че практически всички приказки съдържат послание.
Чрез приказките е възможно да се покаже по-ясно на децата разликата между това, което се счита за правилно и кое грешно в нашето общество, защото въпреки че някои приказки са създадени преди векове, те се занимават с теми, които пряко свързани с характеристики и чувства, които присъстват в човека, като: страх, загуба, смърт, живот, добро, зло, прав, безчестие, умни, глупави, слаби, силни, подигравка, чувства и характеристики, които са и винаги ще присъстват в човешкото същество и следователно във всички общества.
Например, в приказката “Трите съвета” можем да се запознаем с трите съвета, дадени от по-опитен човек, и да ги използваме в ежедневието си. Понякога възрастните хора имат житейски опит, който може да ни научи на нещо.
Друг пример, в приказката “Старецът, момчето и магарето“, ни учи, че мнението на другите не винаги е валидно и че понякога трябва да живеем живота от наша гледна точка.
Както в приказката “Солта и водата” ни показва важността на малките неща и че понякога не ги правим, просто като бащина любов към децата му може да се люлее с банални неща, а покаянието винаги е нещо, което трябва да се вземе под внимание в ежедневието и да бъдем смирени, също е рядка характеристика в обществото, която трябва да се запази.
В приказката “Лъвът и мишката” ни дават урок за живота, не винаги най-силните са способни да направят всичко сами, най-слабите също са важни, така че трябва да се отнасяме към всички по един и същи начин и да знаем как да уважаваме всеки един от тях като човешкото същество, което той е.
В ежедневието ни трябва да се научим как да използваме стратегии, за да ни изкарат от някои ситуации, както е показано в приказката “Старата дама и тиквата“.
Накратко, важно е да не забравяме устната традиция, която ни е оставена с течение на времето и да продължим да разказваме традиционни истории за бъдещите поколения.
Разказването на приказки и слушането им е началото на обучението да бъдеш читател, изправен пред абсолютно безкраен път на откриване и разбиране на света.