ЗАЩО Е ВАЖНО?
В ролята на разказвач, учителят е като носител на речта, структурата и цялостното въздействие на историята зависят от него. В тази активна позиция, чрез изражението на тялото и гласа, се стимулира интересът и въображението на децата. Учителят е модел за подражание и стимулира участието; ако е необходимо, може да се използва като инструмент за увеличаване на асоциациите и генериране на идеи. За да бъде добър разказвач, подготовката е от ключово значение.
ПОДГОТОВКАТА ПОМАГА С УВЕРЕНОСТ
Необходимо е възможно най-добре да бъдат подготвени два аспекта. Самият разказвач трябва да е готов да разкаже историята. Или чрез предварително практикуване, ако той няма предишен опит, или като се запознава с историята, която ще разкажва, предварително.
Разказването на историята не е толкова различно от обичайното занятие. Но е важно да се знае, че целта е, когато се разказва, учениците да се забавляват. Вторият аспект е, че когато се разказва, трябва да се подчертаят събитията и емоциите. По този начин, дискурсът трябва да бъде по-енергичен и с по-силен акцент върху гласовите модулации, реакции, езика на тялото и израженията на лицето. Всичко това може да се упражнява предварително, благодарение на другите ни листове, изброени малко по-нататък.
Другата подготовка трябва да бъде самата сесия за разказване на истории, включително изборът на история, местоположение, момент и т.н., дадена конкретна група от ученици. Учениците трябва да бъдат мотивирани да слушат и да искат да разкажат историята, за да може сесията да има положително въздействие върху ораторското изкуство като цяло.
ИНСТРУМЕНТИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА МОТИВАЦИЯТА:Учителят е избрал сюжет, подходящ за възрастта и ситуацията. Докато разказвате историята, е по-добре да избягвате коментарите, но да се опитате да опишете състоянието и реакцията на героя. Това развива въображението и предизвиква съпричастност при децата. Думите трябва да бъдат придружени от изражения на лицето и жестове, които допълнително усилват емоцията. Като подготовка можете да се обърнете към листовете за модулация на гласа (Лист 7) и език на тялото (Лист 6), за да се подготвите преди сесията за разказване на истории. Добре е да използвате паузи, за да увеличите интереса и очакването. В зависимост от ситуацията могат да се използват и типични елементи, свързани с визията и външния вид на героите. Докато се подготвя за разказване на истории, учителят прави подготвителни записи и слуша или гледа след това, за да прецени какво ще бъде въздействието от гледна точка на зрителя. Разказвайки историята на колега или роднина, учителят също оценява представянето си и възможното му въздействие върху децата.
ПОДГОТОВКА/РЕАЛИЗАЦИЯ:За перфектния избор на история е важно учителят да е наясно с д това, с каква цел ще я преразказва – да ги накара да се смеят, да възбудят или да научат децата. Учителят може да намери правилната история, може и леко да я адаптира. Предварително произнесете на глас с подходящия тон и интонация (за предпочитане пред огледало). За да следвате нишката, винаги можете да намерите по-добри думи или, в зависимост от ситуацията, да удължите или да съкратите историята, за да се засили или намали силата на въздействието.
ДРУГИ ВЪЗМОЖНОСТИ В СЛУЧАЙ, ЧЕ ДЕТЕТО / ДЕЦАТА ОТКАЗВАТ ДА УЧАСТВАТ В ДЕЙНОСТТА:
Едно от съмненията, които могат да възникнат иучителите като разказвачи, е да се сблъскат с ученици, които не желаят да участват. Всичко е наред и е важно учениците да не се принуждават да разказват истории. Вместо това можете да предложите алтернативи, така че ученикът да не се чувства подтиснат и все още да е включен в този специален момент. Подготовката на алтернативи е добър начин да се намали стресът от реакцията на останалите ученици.
Ето някои следи за това какво може да се направи с учениците.
Предлагат се друга дейност:
– да насърчи детето да предложи свои собствени версии на историята;
– да разкаже история, в която те самите са герои;
– включване на различни образователни игри, свързани със създаването на истории.
Пример – “Разказвам история” – картички с изображения на предмети, хора, животни, места. Детето последователно изтегля картите и включва своите образи в история, която сомото то съчинява;
– да разкаже за една преживяна ситуация, като замени участниците с животни, които според мнението и представите му съответстват на хората;
СПЕЦИФИЧНИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С РАЗКАЗВАНЕТО:
– слушане;
– съпричастност:
– разказване на истории;
– обяснение и тълкуване на неизвестни думи и изрази
– обсъждане на действията на героите
– провокации като: Как бихте действали в същата ситуация, какво бихте казали?
– достигане до изводи, съответстващи на възрастта.