Разработка по тема

Митове

Митът е нищо, което е всичко.

Фернандо Песоа (1934)

Не може да се създаде общество със знания,
обществото се създава с въображаемото, с митовете …

Режис Дебрей

„Мит“ идва от гръцката дума Mythos, което означава „история“. Митовете формират система, чиято функция е да обяснява света. Те имат универсално измерение и отговарят на големите въпроси, които човечеството си задава: как се е появил този свят? (космогония), откъде идваме? (антропогония), къде отиваме? Какво ще се случи в края на времето? (есхатология) и др.

Обхванати са всички основни теми: връзката ни със света, трудностите на съвместния живот, лъжата и омразата, но също така любовта, смъртта и болестите, връзката между хората и животните …

За да оправдаят света такъв, какъвто е, те често разказват за разрив: преди е имало и тогава се е случило нещо и затова нещата са такива, каквито са днес.

Това е обект на вяра: митът винаги казва истината в групата, в която се изразява.

Митовете структурират мисли и представи за произхода на непроверими неща. Те организират отношенията ни с природни и свръхестествени сили, които не можем да контролираме.

ОСНОВОПОЛАГАЩИ ИСТОРИИ

Те са основата на древните общества, от които идваме. В обществата, които нямат писменост, посветените ги произнасят на парчета, на осветени места, във връзка с точни календари. За част от света те се асоциират с ритуали, с йерархия, която се грижи за „доброто поведение“. Осъзнаването на мита се придобива чрез последователни посвещения, които постепенно интегрират индивида в съзнанието за структуриращите рамки на неговата общност.

В тези истории, заредени със символи, присъстват свръхестествени елементи; богове и богини, висши сили, необикновени създания …

В Португалия, например, митологията и легендите са склонни да се припокриват. Португалските автори като Александър Херкулано, Хулио Динис, Теофило Брага и Луис де Камоес включват митове в своите произведения.

КАК Е ДНЕС?

Митът се приема сериозно едва от 20-ти век. Дотогава той бил синоним на фантазия, лъжа, изобретение. Изучаването на митовете е важно, за да разберем как нашите предшественици са виждали света в определено време и на определено място. И тъй като вчерашните истории са свързани с нашите собствени истории, те също ни помагат да разберем съвременния свят.

Нашите общества все още са пропити от мощни митове, които влияят на нашите ежедневни системи на мислене, на нашите взаимоотношения с културата и дори на геополитиката.

Все още обект на вяра е и самата наука. Докато остава на нивото на недоказана хипотеза, тя би могла да бъде отъждествявана с мита.

Дори днес митовете служат като основа за приближаване към света и за оправдаване на сегашното състояние на света, на нашето човешко състояние.

ДЕЙНОСТИ

– Когато се опитваме да обясним какво се случва, не е безполезно да призоваваме митове … това е малко затъмнена светлина. Те предлагат отвличане чрез културата, за да подхранват децата, позволяват им да изграждат вътрешни образи, които ще им помогнат в тяхното обучение.

– Митовете предизвикват интереса на децата с техните необикновени характери, свръхестественото и т.н.

– В гръцката и римската митология има богове и истории, които обясняват формирането на света и явленията на природата. Митовете за Сизиф, Нарцис и др.

– Запознайте детето с някои гръцки и римски митове, но също така и със известни митове от други култури.

– Помолете детето да събере митове от семейството си и да ги разкаже.

– По митовете може да се работи, като се изследват емоции като страх, възхищение, радост, тъга …

– За по-големи деца: историите пътуват между културите, като мита за Потопа. Сравнете версиите на историята за Потопа в епоса за Гилгамеш (шумерски текст отпреди повече от 3500 години), в „Метаморфозите“ на Овидий и в Библията.