Защо да използваме разказването като образователен инструмент?

Хората разказват истории още от създаването на езика и без тях човешкият род би умрял точно както би умрял без вода.

Karen Blixen

Девет причини за използване на разказването като образователен инструмент

Разказването на истории е най-старата форма на обучение

Разказването на истории е основен образователен инструмент за предаване на информация от самото начало на съществуване на човечеството. Човекът разказва истории в устна форма вече повече от 50 000 години, докато писмеността е изобретена едва преди 5000 години. Зараждането на първите човешки повествования е съпроводено със способността за символично изразяване и абстракция. Нашите мозъци са се развили благодарение на това, че нашите предци са разказвали приказки. Историите са в основата на всичко, което ни прави хора, те играят съществена роля във всички човешки общества.

Култури и цивилизации винаги са разказвали колективни истории. Те са служели като средство за предаване на бъдещите поколения на вярвания, традиции, ценности.

Устните истории (народни приказки, басни, митове, легенди, приказни истории, …) произхождат от устната традиция и са създадени, пресъздадени и усъвършенствани от поколения разказвачи и слушатели. Затова е по-добре да се разказват, без да се обръщаме към писмения текст.

Историите са начинът, по който съхраняваме информация в мозъка си

Хората са разказващи същества. Последните изследвания в областта на неврологията, психологията и образованието се обединяват около тезата, че мозъкът е програмиран да организира, съхранява и получава достъп до информация чрез разказа и че всяка връзка, опит и обект се записват в съзнанието като разказ.

Списък от разпокъсани факти може да бъде забравен лесно, но под формата на разказ няма да бъде забравен. Историите позволяват свързване на съдържанието и организиране на информацията.

Учениците запомнят разкази с все по-нарастваща сложност и дължина, развивайки паметта си. Започвайки с детски рими, след това кумулативни приказки, пословици, басни, етиологични приказки, народни приказки, приказки за магия, митове, легенди …

Разказването на истории стимулира въображението и креативността

Алберт Айнщайн смята въображението за по-важно от знанието. Веднъж един приятел на Айнщайн го попитал как може да направи сина си блестящ. Айнщайн отговорил: „Разказвайте му приказки, много приказки …” Айнщайн е обичал историите и е правил революционни открития чрез „експерименти във въображението”. За да обясни въпроси без отговор, той създавал ментални истории, в които описва герои, които трябва да извършват различни действия или да преминат през приключения. Представяйки си, че човек може да тича със скоростта на светлината, той стигнал до извода за важността на параметъра време в уравнението за светлината. Така се ражда теорията за относителността.

Когато ученик разказва приказка, той визуализира в главата си образите от своята история. Той е режисьор на собствен филм. Прави го със собствения си глас, в своя стил, със свои думи. Всеки разказвач е различен и развива историята по собствен начин. Успешното разказване засилва чувството на ученика, че прилаганият индивидуален подход е правилен и ценен. За тези, за които са характерни послушание и конформизъм, разказването на история може да бъде глътка свеж въздух.

Историите предизвикват емоции

Тъй като учениците са емоционално въвлечени в процеса на обучението и получават истинско удоволствие от разказването на истории, то може да подпомогне създаването на положително отношение към учебния процес.

Чрез приказките ние придобиваме друга гледна точка за света и природата, визия, която привлича нашето въображение и чувствителност.

Разказването на истории развива уменията за слушане

Разказването на истории помага за развиването на концентрацията на учениците. Забележете как реагират хората, когато слушат добре разказана приказка. Те изживяват историята, отъждествявайки се с борбата на главния герой …

Когато слушаме история, ние чуваме повече от просто звуците на думите, насочени към ушите ни. Неотдавнашни изследвания на процесите на визуализация в мозъка показват, че областите от мозъка, които обработват гледките, звуците, вкусовете и движението от реалния живот, се активират, когато сме погълнати от приковаващ вниманието разказ.

Мозъкът на слушателя е толкова активен, колкото и на разказвача, и, всъщност, и той разказва и предсказва историята мислено, заедно с разказвача.

Това ниво на взаимодействие има положителен ефект върху класа като обучаваща се общност. Когато учениците са наясно, че могат да го направят, те започват да осъзнават по-добре творческия си потенциал като разказвачи. Способността за активно слушане на друг човек, лице в лице с него, има фундаментално значение, което няма нищо общо със слушането на радио или телевизия!

Слушането на истории изгражда уникална връзка с езика и насърчава децата да четат

Разказването на истории може да окаже влияние върху навиците на четене на учениците. Когато в училищата се въведе разказване на истории и все повече и повече деца се заинтересуват, ходенето до библиотеката заедно, за да се намерят още приказки, често се възприема положително от децата.

Когато разказвачите на истории постигнат определено ниво на майсторство, те могат да потърсят писмени версии на историите в книги (и в мрежата) и да ги превърнат в устно разказани приказки, което им дава мотивация за повече четене.

Историите преподават уроци

Историите са отличен инструмент за преподаване на желано поведение и укрепване на характера.

Историите ни позволяват виртуално преживяване на събития, подобни на онези, с които ще се сблъскаме в самия живот. Например, страшните истории позволяват на децата да се запознаят с емоцията страх. Децата трябва да треперят, за да пораснат! … и това ги забавлява.

Историите също така предлагат идеи и решения за управление на конфликти и дилеми. Достъпът до добра гама от истории предоставя на детето много възможности да се адаптира към неочаквани ситуации в бъдеще. В приказките най-младият, най-слабият, най-крехкият винаги успява да победи злото. Този модел е идеален за изграждане на самочувствие у децата.

Разказването на приказки от цял свят допринася за осъзнаване и оценяване на различни култури

Днес в европейските училища могат да се срещнат деца с различен произход. Ако бъдат помолени да разкажат истории от техните култури и произход, те се чувстват оценени, това е и възможност да се обогати целият клас. Разказването на истории води до „хвърляне на мостове“ между културите. Историите на различните страни се различават, но често имат и много сходства. В крайна сметка, историите са дълбоко човешки и са свързващо звено между хората.

Приказката е „инструмент на човечност“

Историите помагат да се противодейства на нарастващия акцент върху технологиите в училище и у дома. За да разкажете история, няма нужда от специално оборудване, смартфон, лаптоп, костюм … не е необходимо нищо освен въображение и за създаването на трайни образи не е необходима силата на слушането и говоренето.

Ние сме същества на разума, но и на емоциите. Речта е това, което позволява да се развива човешкият разум и интелект. Без реч няма нито творчество, нито реални взаимоотношения с другите.

Децата, които растат, заобиколени от приказки, развиват интелектуални и емоционални навици, такива като език и аргументиране, емпатия и въображение. И обратно, израстването в „словесна бедност“ ограничава развитието и води до затруднения в четенето и писането.
Ето защо взаимодействието с деца от най-ранна възраст и с техните родители (особено тези от „езиково бедна“ среда) чрез истории, има жизнено важно значение, тъй като предлага не само ценни емоционални и социални ползи, но и подобрява общите им шансове в живота. Историите могат да играят ключова роля за справяне с проблема на неравенството в областта на грамотността.
.

Ползи от разказването в училище