Практически насоки

Разказването в училище
за овладяване на изкуството на словото

Съдържание

Въведение в ръководствот

Как да се разказват истории в училище?

Какви истории могат да бъдат ползвани?

Какви ще бъдат ползите?

Търсите версията на брошурата на това ръководство за четене офлайн или за печат?


 

Проектът

Компетентността говорене е основата на цялото учене:
Преди да се научат как да четат и пишат, децата трябва да се научат как да говорят

Ситуацията в Европейския съюз

Според Програмата на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) за международна оценка на учениците (PISA), френските, италианските, португалските и белгийските ученици имат тревожно ниво на четивна грамотност в края на началното училище. Повече от 20% от тях не са в състояние да идентифицират основната идея в средно дълъг текст, да намерят информация, да анализират и разсъждават върху текст, докато този процент при българските ученици е 47%.

В клас учителите отбелязват неразбиране на текстовете, затруднения при четене на глас, при изразяване в устна и писмена форма, при изразяване на идеи помежду си и т.н.

Франция и Белгия са сред страните, в които връзката между социално-икономическия фон и успеваемостта на учениците е най-силна.
– За разлика от Обединеното кралство, където изговорената дума е поне толкова важна, колкото написаната, и където всеки ден от 5-годишна възраст учениците се насърчават да говорят пред класа.

Под въпрос е дали има връзка между честотата на устната практика от най-ранна възраст и представянето при четене с разбиране.

В „Семената на разказвачите“, Португалия е страната, където разликата между ученици в равностойно и в неравностойно положение е най-малка. Въпреки това, в португалските училищни програми устната практика е широко застъпена. Целта е да се даде възможност на учениците „не само да разберат речта, но и да се изразят по подходящ начин (ясно, звуково, в зависимост от контекста), развивайки дискурсивни умения като разказване на истории“. Португалските учители и ученици разказват истории, гатанки, легенди от устното наследство, понякога наизуст (писмен текст), понякога по-свободно.

В България, въпреки че приказките присъстват в популярната култура, писмената форма е предпочитана в училищата, докато устното предаване се поддържа сред определени категории от населението. Във всички останали страни на партньорството господството на писменото слово е в основата на учебните практики от векове. Устните упражнения в училищата почти винаги са насочени от ученика към учителя. Често се използва запомняне от всички, както и рецитиране. Презентациите се изготвят като писмени текстове; по този начин се провеждат и устните изпити: в тези училища изговорената дума е просто производна на писмената дума.

Но изглежда, че темата за устната комуникация има тенденция да придобива ново значение, когато училищните системи претърпят периоди на криза. Нещата се променят: в Италия учениците трябва да положат мултидисциплинарно устно интервю по предметите, които изучават през учебната година. Във Франция са въведени Grand Oral in Terminale (последната година на средното училище) и тест за красноречие за brevet des collèges (в края на средното училище). Националната образователна програма за цикъл 2 (от 6 до 8-годишна възраст) , че „учителят трябва да осигури уместността и качеството на „устния език на учениците при всички случаи “, без да дава никакви други методи или насоки. При обучението на учители във Франция вече се взема предвид устната комуникация и учителите се насърчават да упражняват своите устни умения.

Насърчаване на възможностите за говорене

Това може да изглежда очевидно, но за да говорят децата, трябва да им се даде шанс да говорят и да се насърчават възможностите да говорят. Ето защо този метод е различен от това, което обикновено се практикува в училищата, и може да бъде изненадващ: тук няма рецитиране или запомняне, учениците имат право да говорят и имат право на грешки!

Целта е всеки ученик да бъде насърчен да се изкаже и да му се даде рамка, в която да го направи. За да направите това, е необходимо да създадете атмосфера на доброжелателно слушане. Увереността на детето да говори зависи от това до каква степен то чувства, че е изслушано. Трябва да създадем условия, които позволяват на всяко дете да поема рискове и предизвикателства в публичното говорене, за да може да почувства удоволствие и гордост, както и да види, че усилията му се отплащат.

За тази цел всяко дете трябва да има право да опита толкова пъти, колкото е необходимо, между едната и следващата сесия. Децата ще разберат, че е нормално да експериментират. Грешките тук имат конструктивна стойност. По същия начин повторението по никакъв начин не е отрицателно. (Необходими са около 2000 неуспешни опита, за да може бебето да започне да ходи!) Историите ще се споделят и практикуват изключително устно, без подкрепата на писмени текстове. Това ще позволи на децата да избегнат всякакви трудности, свързани с четенето и разбирането на текста и да се избегне рецитирането.

Ограничаване на психо-педагогическия подход

Богатството на символичното съдържание в приказките е такова, че те естествено се поддават на анализ и интерпретация и не се ограничават до една интерпретация. Тези аспекти могат да представляват интерес за учителя, но не е необходимо да ги познавате, за да разкажете история. Приказките са истории с дълбоки и скрити значения и символични образи, които отразяват проблемите, с които се сблъскваме от малки, и е добре да оставим всеки да ги схване по свой собствен начин.

Да се обясни посланието на една история е като да се задължи някой да я прочете. Да останеш непосредствен и комуникативен в удоволствието да разказваш история е достатъчно, за да я предадеш; оставя място и за слушателя, който ще може да се свърже с нея още по-добре, като създаде свои собствени умствени образи, според собствената си личност, чувствителност, емоции, опит.

Проучване от 2011 г. на френски ученици от шести клас (11-годишни), които редовно са участвали в семинари за разказване на истории, разкрива, че 90% от учениците са разказвали истории в класната стая или у дома, че 40% са чели повече от десет книги през годината (95% четат повече от две) и че повече от 80% съобщават за напредък в писмените упражнения. Освен това, докато 66% от учениците са заявили, че нямат интерес към четенето, когато са влезли в средното училище, повече от 77% са развили вкус към него до края на годината.

Продължителност

В идеалния случай това е дългосрочен проект: през цялата учебна година, ако е възможно, или за няколко месеца. Всяка седмица трябва да му бъде посветен фиксиран интервал от време: един и същ ден, едно и също място и време. Той трябва да се превърне в редовен шанс за учениците да се запознаят с изкуството на словото чрез приказки и други истории.

Barbara Lachi (Grimm Sisters)
Предишен:

Въведение в ръководството

Следващ:

Как да се разказват истории в училище?