Приказки
Източна Европа и Русия

Ключ за алчността

level 3
Трудност ***
Категории: Съвместен живот

Резюме: Един скъперник поискал от Господ нещо, в което да скрие цялото си богатство. Желанието се изпълнило, появил се дървен сандък, в който се побрало всичко, но нямал код. Мъдрец му казал, че щедростта убива алчността, а доброто сърце връща доброто име.

            Живял на света един скъперник. Бил дребен, едва забележим човек, но алчността му нямала размери и край. Толкова ненаситен бил, че очите му ставали огромни, щом искал да притежава нещо, а ръцете му треперели докато го докосва. Натрупал огромни богатства и къщата му толкова се препълнила, че нямало къде да ги слага и вече не знаел какво да ги прави. Криел се от хората и не давал заеми на никого от страх, че няма да му ги върнат. Не влагал парите си в банки, нито при лихвари, нито в заложни къщи, защо не вярвал на никого и се страхувал, че богатството му ще изчезне или намалее. Затова всеки ден броял всяка стотинка, всеки бисер, всяко парченце злато, които имал и дори ги описвал в един голям тефтер.
            Един ден застанал на колене, отправил ръце и очи нагоре към небето и започнал да се моли:
            – Господи, дай ми нещо, в което да скрия цялото си богатство. Ще ти бъда благодарен цял живот и всеки ден за теб в църквата свещи ще паля и песни ще пея.
            Повтарял това няколко пъти и дори си повярвал, че това ще направи за отплата, без дори да се замисли, че свещите пари струват, за песните глас и време трябва, а на обещания всеки е велик…
            Изведнъж повял слаб вятър, после се засилил и накрая се извила някаква буря и то при хубаво слънчево време. Чул се силен шум и точно пред краката на богатия мъж паднал един дървен сандък с красив метален обков. Капакът му сам се отворил, а всички пари, скъпоценности, накити, бижута и парчета злато започнали сами да влизат в него. Сандъкът не бил голям, но сякаш бил без дъно и все имало място в него за още и за още. Когато и последното нещо от многобройното богатство на скъперника влязло вътре, капакът с трясък се затворил. Алчният човек потрил доволен ръце и легнал да спи.
            На другия ден, както обикновено поискал да преброи парите си и посегнал да отвори сандъка, но колкото и да се мъчел, не можел. Нямал катинар, нямал ключ, а всичко било толкова здраво затворено, че и с брадва да се мъчел, с клещи да опитвал, все не можел да го отвори или разбие. Вгледал се внимателно в него и започнал да търси надписи, тайни кодове и знаци, скрити ключалки и копчета. Уви! Нямало никъде нищо. Обърнал го и на дъното едва успял да прочете::” Това е скривалище на алчността. Ако искаш да отвориш, избери правилния код. Имаш право да направиш по три опита на ден”. 
            Под надписа имало пръснати всякакви цифри и букви от азбуките на всички народи по света.Трябвало само да намери правилното съчетание на нещата, които сякаш плували пред очите му и се размествали както си искат. Скъперникът вярвал в себе си и се зарадвал, но колкото и да се вглежда в нещата и да мисли, не можел да се сети коя е думата, която ще отвори сандъка му. Решил да пробва и първо изписал “пари”, но не успял да познае. После се сетил за “богатство”, но и това не свършило работа. Пробвал и с “милиони”, но напразно изиграл опитите си. Натъжил се, но си казал: “Утре ще пробвам пак!”
            На следващия ден опитал отново. Разбъркал цифрите и буквите и подредил “съкровище”, после  “злато”, след това собственото си име, но всичко било напразно. Въпреки това все се успокоявал с думите: “Ще пробвам пак” или ”И утре е ден!” Дните обаче минавали, а думите в главата му сякаш свършвали. Скъперникът стигнал дотам, че изписал всички числа, после цялата азбука, а накрая дори пробвал с “още” , “искам” и “стига толкова!”, но усилията му били без всякакъв смисъл.
           Времето минавало. Алчният човек съвсем се отчаял. Вече нямал пари да си купи дори хляб и започнал да взима заеми от други хора. Задлъжнял много и продал мебелите и имотите си, заложил къщата си, но тези средства бързо се стопили и той останал без нищо. В една от празните стаи стоял само тайнственият сандък. Човекът отслабнал, дрехите му се прокъсали и той се превърнал в жалък просяк. Не можел да живее повече така и тръгнал да скита по света.
            Дълго обикалял от къща на къща, от село на село, от град на град. Скоро замръкнал до някаква гостилница и помолил за коричка хляб и подслон за през нощта. Собственикът не искал да го пуска, като го видял колко е окъсан и беден, но един възрастен човек с дълга бяла брада го поканил на масата си. Нахранил го, напоил го и от дума на дума просякът разказал патилата си. Усмихнал се мъдрецът, защото той бил наистина мъдрец, и казал:
            – Ех, човече! Алчността те е заслепила и погубила. Какво ще ми дадеш, ако ти помогна?
            – Какво да ти дам? Аз вече нямам нищо. Дори и името си не помня. Вземи ми душата и ме спаси от тоя срам и тия мъки!
            Засмял се старецът и рекъл:
            – Не ти искам душата, ти достатъчно си страдал. Вече може да отвориш сандъка. Запомни  от мен: Щедростта убива алчността, а доброто сърце връща доброто име. После сам ще знаеш какво да направиш.
            Нещастникът го послушал и се върнал обратно. Стигнал до къщата си, а сандъкът си стоял пак там. разбъркал буквите и написал “щедрост и добро сърце”, Сандъкът се отворил с трясък. Всичките богатства, които били вътре, започнали да излизат. Взел ги той и започнал да ги раздава на бедните, като оставил за себе си толкова, колкото да има за храна и дрехи. Когато скривалището се изпразнило, извил се отново вятър, сандъкът се вдигнал нагоре, завъртял се и полетял към небесата. Усмихнал се човекът и оттогава станал щастлив и никога вече не проявил алчност нито за чуждото, нито за повече, от това което имал и му трябвало, за да живее.