Имало едно време един толкова алчен владика, че куцо и сакато запопвал за пари. Затова Хитър Петър намислил да го засрами пред хората. Взел едно магаре, закачил му на опашката една връв жълтици и го завел при владиката. Владиката го запитал:
– Защо си ми довел това магаре бре, Петре?
– Ами да го запопиш, дядо владика!
– Как ще го запопя! Та магаре поп бива ли бре?
Хитър Петър рекъл:
– Магаре е, ама е по–гласовито от твоите попове! Владиката се ядосал:
– Махни се оттука, че като взема една неокастрена востегарка, ще има да ме запомниш! Хитър Петър отвърнал кротко:
– Е, па като не щеш, дядо владика, не щеш! И си повел магарето обратно. Ама като лъснали пендарите на опашката на магарето, владиката се полакомил и викнал:
– Е, Петре, хайде, щом е толкова гласовито, върни го да го запопя!
А Хитър Петър казал:
– Можеше, дядо владика, ама преди малко! Сега вече му пресипна гласът! – и си отвел магарето.
И отдето минавал, все разправял за запопването на магарето, та на владиката излязъл прякор “Магарешкият владика”. А той, като чул, че всички му викат Магарешки владика, избягал три дни далече от тоя край!