Приказки
Източна Европа и Русия

Ленивата невяста

level 2
Трудност **
Категории: Съвместен живот

Резюме: В едно село живеела хубава мома, но не умеела да работи. Станала Богданка за женене, искали я сватове, а майката предупреждавала, че не работи. Но един старец настоял да му я дадат. В новия дом тя се променила. Който не работи, не му дават да яде.

В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничко галено чедо на майка.

Порасла Богданка, станала хубава мома, но нищо не умеела да работи.

Почнали да идат сватове да я искат за снаха. Майка й на всички казвала:

– Наша Богданка е галена. Тя не е научена да работи.

Щом чуели това, сватовете се връщали.

Дошъл веднаж един старец и казал:

– Чух, че имате хубава мома. Дойдох да я искам за снаха.

Майката и нему казала същото:

– Наша Богданка е много галена. Тя нищо не знае да работи…

– Нищо – рекъл старецът, – у нас никой никого не кара на работа. Който иска – работи, който не ще – така си седи.

След седмица-две станала сватбата…

Старецът имал трима синове и две снахи.

На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Само невястата стояла пременена и нищо не похващала.

Дошло време за обяд. Събрали се всички и седнали на трапезата. Седнала и Богданка. Другите снахи донесли гостбата и сложили пред свекъра хляб. Той взел питата, разчупил я на парчета и я раздал.

– А за невястата? – рекла свекървата.

– Тя не е гладна – отвърнал старецът. – Когато човек не работи, не огладнява.

След обяд всички пак започнали работата. Невястата седяла и нищо не похващала.

Събрали се да вечерят.

Старецът взел питата, разчупил я и пак я раздал.

– А на Богданка? – запитала свекървата.

– Тя не е гладна – отговорил старецът. – Когато човек не работи, не огладнява.

Вечеряли, поприказвали кой какво ще работи на другия ден и легнали да спят.

Легнала и невястата, но гладно спи ли се? Едвам дочакала да съмне, тя станала тихичко, измила си очите, измела двора, издоила кравите, изкарала телците.

Станали и другите и като видели невястата, спогледали се и се усмихнали.

На обяд невястата сложила първа трапезата и седнала последна.

Старецът разчупил питата, подал еднo голямо парче на невястата и рекъл:

– Ти, невясто, днес работи най-много, ето и за тебе от питата.

Изминала се седмица-две. Невястата по цял ден шетала. На третата седмица родителитe й дошли на гости. Съгледали ги отдалеч и излeзли на двора да ги посрещнат.

Невястата припнала най-напред, отворила портитe и тихо им зашушнала:

– Мамо… Тате… Слизайте по-скоро от колата и се хващайте за работа. Тука не е като у дома. Тука, който не работи, не му дават да яде!…